30.10.2010

Скоро вървях по улиците на родния си град привечер. Тогава цари тишината, дори и уличните котки и кучета са се приготвили някъде за сън. И си спомних как преди две-три години, на Сирни заговезни, когато шумотевицата около огньовете беше позатихнала и тишината пак се настаняваше удобно между къщите, изведнъж се чу музика, жива музика. В града ни има голям духов оркестър и доста хора могат да боравят с тези инструменти. Децата, прибирайки се явно от веселбата около огъня на друго място, вървяха и се забавляваха. Свиреха нещо толкова жизнено и енергично, толкова весело и приятно, че беше като бисер в нощта. Именно затова съм го запомнила.
Защото беше неочаквано и красиво. Защото останах с усещането, че този миг беше врата към друго измерение. Някъде, където съзнанията на хората са отворени и са слети с Всемира и са изпълнени с Божествена хармония. Където няма съмнение и колебания, няма тежест и болка в душата.
Знам, че такива моменти могат да донесат не само музиката, но и тишината, съзерцанието, красива картина. И вярвам, че точно в тези моменти сме най-много човеци.

Hello world! Again!

Този път ще е различно